BulgariaБългария

Каквo е ESS?

Европейското социално изследване (European Social Survey - ESS) е академично по съдържание крос-национално изследване, което от 2001г. се провежда на всеки две години в Европа. То се координира от Международен научен екип (Core Scientific Team) с директор Dr. Rory Fitzgerald от City, University of London, UK, и включва още шест партньорски организации, а именно:

• Centerdata, Netherlands
• GESIS, Germany
• Sikt, Norway
• The Netherlands Institute for Social Research/SCP, Netherlands
• Universitat Pompeu Fabra, Spain
• University of Essex, UK
• University of Ljubljana, Slovenia

С единна методика и инструментариум ESS измерва нагласите, ценностите и моделите на поведение на различни групи от населението в повече от 35 страни.

Основните цели на ESS са:

• Да изследва стабилността и динамиката на социалната структура и обществените нагласи в Европа и да анализира как се променя европейския социален, политически и морален климат.
• Да достига и разпространява високи стандарти за регионални и крос-национални изследвания в социалните науки, включващи например разработване и апробиране на изследователски инструменти, съставяне на извадки, набиране на данни, повишаване качеството на въпросите и надеждността на емпиричната информация.
• Да въвежда научно-обосновани индикатори за измерване на националния прогрес, базирани на възприятията, оценките и нагласите на гражданите по отношение на ключови аспекти от живота на обществото.
• Да предприема и улеснява обучението на европейски социални учени и изследователи по сравнителни количествени методи за изследване и анализ.
• Да подобрява видимостта и достъпа до данни за социалните промени сред академичните среди, политиците и широката общественост.

ESS в България

Ключови участници от България

България е представена в ESS чрез своя Национален координатор – доц. д-р Лилия Димова – директор на Think Tank организацията Агенция за социални анализи (АСА). Българското участие в ESS се осъществява от Консорциум ESS ERIC-Bulgaria с ръководители проф. д.с.н. Елка Тодорова и доц. д-р Венелин Бошнаков, който обединява шест международно признати организации от различен тип, а именно:

Университет за национално и световно стопанство (УНСС)

  Институт за изследване на обществата и знанието (ИИОЗ) при БАН

Агенция за социални анализи (АСА)

Съюз на икономистите в България (СИБ)

Българска социологическа асоциация (БСА)

Национален статистически институт (НСИ)

Чрез този консорциум е осигурено широко научно представителство както при изпълнението на проекта ESS, така и при разпространението и използването на резултатите от него.

Набирането на първична емпирична информация и цялостното изпълнение на Шестото издание ESS (Round 6 of the ESS) в България беше осъществено от Агенцията за социални анализи (АСА).

Въпроси, отнасящи се до участието на България в ESS и в ESS ERIC да се изпращат до Националния координатор на следния електронен адрес: venelinb@unwe.bg.

Участие на България в ESS по години

България, чрез националното представителство на Агенцията за социални анализи (АСА) и под научното ръководство на Националния координатор доц. Лилия Димова, досега е осъществила четири издания на ESS, а именно:

• ESS3 (2006/07)
• ESS4 (2008/09)
• ESS5 (2010/11)
• ESS6 (2012/13)
• ESS9 (2018/19)
• ESS10 (2020-22)
• ESS11 (2023)

Проблемно-тематични сфери

ESS измерва нагласите, ценностните и поведенческите модели на хората в различни европейски страни. Въпросникът се състои от:

• основен модул, който се повтаря без изменения във всяко издание;
• ротационни модули, посветени на специфични теми;
• допълнителен блок от въпроси, отнасящи се до скалирането на основни човешки ценности и
• от експериментален методологически тест.

Въпросите, които присъстват в основния модул (Core questions) и се повтарят при всяко ESS издание се отнасят до: медии, политика, доверие в институциите, имиграция, страх от криминални посегателства, здравословно състояние, религия, благосъстояние, човешки ценности и социално-демографски характеристики.

Ротационните модули, които се определят на конкурсен принцип и се одобряват от Международен научен борд (SAB) за всяка отделна вълна на ESS, се отнасят до:

• Имиграция; гражданство и демокрация (R 1, 2002/2003)
• Икономически морал, труд, семейство и благополучие; здраве и здравеопазване (R 2, 2004/2005)
• Жизнени цикли; индивидуално и социално благополучие (R 3, 2006/2007)
• Отношение към възрастовата дискриминация; отношение към благосъстоянието (R 4, 2008/2009)
• Доверие в полицията и в правосъдната система (R 5, 2010/2011)
• Разбиране и оценка на демокрацията; индивидуално и социално благополучие (R 6, 2012/2013)
• Отношение към имиграцията; здравни неравенства (R 7, 2014/2015)

Изследователски методи

Четирите издания на ESS са осъществени в България чрез системата PAPI и метода на регистрация пряко индивидуално интервю по местоживеене (face-to-face interview). Интервютата по основния и допълнителния въпросници са проведени на български език. Първичната емпирична информация е набирана чрез анкетна карта, унифицирана за всички участващи в ESS страни. Допълнително е представена специфична за страната информация за политическите партии, изповядваните религии, образователната система и семейния статус, които разкриват аспекти от националният контекст.

Извадките са съставени така, че да осигуряват национална представителност за всички български граждани над 15-гидишна възраст без горна ограничителна граница, които живеят в частни домове в България, независимо от тяхната националност, етническа принадлежност, гражданство или език. Лицата за изследване са подбрани при стриктно спазване на метода прост случаен подбор на всеки етап от тристепенната гнездова извадка. След редуциране на основната извадка чрез изчисляване ефекта на дизайна на извадките (discounting for design effects) целта и да се достигне 1 500 минимален брой ефективните интервюта (‘effective achieved sample size’) в България.

При осъществяване на ESS в България се използва тристепенна гнездова извадка. На първата степен се определят 400 гнезда от електоралните списъци за последните парламентарни/президентски избори, които покриват територията на цялата страна. На втората степен чрез прост случаен подбор в рамките на всяко отделно гнездо се избират по 8-10 адреса. На третата степен от всеки попаднал в извадковите списъци адрес се определя конкретното лице за изследване чрез прилагане на метода „последен рожден ден“. Не се допускат никакви замени!

Разпространение

ESS като изследователски подходи, методология и резултати широко се популяризира в България най-вече чрез...

• …свободен достъп до сайта www.ess-bulgaria.org, в който се съдържат данни, анализи, разработки, доклади за конференции и др. материали, свързани с ESS
• …научни публикации – 3 монографии, повече от 30 части от книги, над 20 статии в научни издания
• …организиране на две научни конференции с международно участие в София през 2008 и 2016
• …организиране на пресконференции след всяко издание на ESS
• …медийни публикации, интервюта, участия в радио и телевизионни предавания
• …доклади на конференции, представени в България, Испания, САЩ, Германия, Швейцария, Великобритания, Ирландия, Румъния, Португалия, Русия, Казахстан, Грузия, Гърция
• …над 15 защитени докторски дисертации
• …повече от 15 хабилитационни труда на социални учени
• …университетско обучение в 5 водещи университета
• …прилагане на програмата ESS EduNet при обучението на студенти в СУ „Кл. Охридски“
• …студентски разработки, курсови и дипломни работи
• …организиране на семинари, кръгли маси, публични дискусии, конференции и други научни и образователни форуми
• …разработка на политически препоръки
• …изготвяне и предоставяне на разработки, анализи, данни на правителствени и неправителствени организации, министерства, синдикати национални и европейски депутати, политици, журналисти

Като цяло:

• Резултати от ESS са широко популяризирани и многократно използвани за публикации в научния и периодичния печат, за организация и участие в научни форуми у нас и по света, за пресконференции и медийни изяви, за електронни издания, за обучение на студенти и докторанти, за кариерно развитие на учени и изследователи, вкл. за защита на повече от 15 докторски дисертации и също толкова хабилитации и професури.
• Резултати от ESS са използвани при подготвянето на курсови и дипломни разработки по темите на студиите и статиите в колективния аналитичен труд "Благополучие и доверие: България в Европа?“ на студенти-бакалаври 3-ти курс в специалността "Публична администрация" на СУ „Кл. Охридски“. Разработките на студентите са представени и обсъдени през 2012г. в рамките на дисциплината "Качество на живот", под ръководството на покойния проф. Николай Тилкиджиев.
• През 2008г. в София е проведена научна конференция с международно участие на тема „Българското общество в огледалото на ESS”, на която присъства и изнесе доклад основателя на ESS проф. Сър Роджър Джоуел.
• Върху сравнителни данни от ESS са разработвани политически препоръки, които са предоставяни на държавни институции, правителствени и неправителствени организации за обосновка и актуализиране на управленски политики и стратегии.
• Методиката, емпиричните резултати и многофакторните сравнителни анализи от ESS се използват в учебната работа на водещи университети, сред които УНСС, СУ „Климент Охридски”, Югозападен Университет, Великотърновски университет, Пловдивски Университет и др., за обучение на студенти и докторанти, както и за подготовка на курсови, дипломни и докторски разработки, за повишаване на квалификацията и кариерното развитие на учени и университетски преподаватели от всички генерации.
• През 2011г. е организиран специален семинар за запознаване с ESS, с участието на учени, студенти, преподаватели, докторанти в който участва поканеният от Лондон сегашен директор на ESS – Dr. Rory Fitzgerald.
• На специално организиран семинар учени, студенти, преподаватели, докторанти бяха запознати с програмата ESS EduNet, който беше воден от поканеният за целта създател на програмата от NSD от Норвегия.
• Европейско социално изследване е оценено от две български правителства като един от топ научните приоритети на страната и е единствения проект от социалната сфера, включен в Националната пътна карта за научноизследователска инфраструктура - НПК (с РМС № 692 / 21.09. 2010г. и с РМС № 569/31.07.2014г).
• За да отговори на европейските изисквания, досегашната инфраструктура „Европейското социално изследване в България“, включена в НПКНИ, беше актуализирана през 2016г. като инфраструктурен проект със заглавие "Нови възможности във връзка с ИКТ-базирани системи и модели за продължаващо участие на България в ESS и присъединяване към ESS ERIC" с фокус върху оптималното използване и още по-широкото приложение на новите възможности във връзка с ИКТ-базирани системи и модели при пълноправното членство на България в ESS ERIC. По този начин инфраструктурният проект съответства на тематична област 1 „Информатика и ИКТ” от Иновационната стратегия за интелигентна специализация на Република България за периода 2014-2020 г. (ИСИС), където е предвидено фокусиране на инвестициите за развитие на иновационния потенциал в идентифицираните тематични области.

Ползите от членството на България в ESS ERIC могат да се групират в следните основни направления:

• Благодарение на участието си в ESS България разполага с уникална, надеждна, актуална и сравнима географски и във времето национална и международна информация за социалния климат в България и в Европа с изключително широк спектър на приложение за научни, образователни, политически, дипломатически и др. цели.
• Чрез ESS българската научно-изследователската общност има свободен и неограничен достъп до най-високи академични методически стандарти за провеждане на сравнителни социални изследвания;
• Чрез ESS българската академична общност има възможност да ползва безплатно специална иновативна програма за обучение ESS EduNet, която позволява да се синхронизира българското университетско образование с Европейското и световното.
• Участието в ESS гарантира на Правителството, държавните органи, управленските кадри от всички равнища възможност да поддържат реална представа къде на социалната карта на Европа се намира България, да използват резултатите от проекта за научна обосновка, актуализиране и разработка на политики, стратегии, програми, конкретни мерки, политически решения – т.е. да формират „highest-quality evidence based policies”;
• Резултатите от ESS осигуряват на журналистическата гилдия богат набор от „новини” при сравненията между българите и другите европейци, които служат не само да информират обществеността „Къде сме ние?”, но и да провокират гражданска активност в търсене на отговори и на въпроси като „Защо?”.
• ESS дава изключително богат материал за организиране на научни дискусии и публични дебати по теми и проблемни области, които вълнуват хората, институциите, бизнеса;
• Пълноправното участие в ESS, гарантира мощен информационен поток от надеждна и актуална информация да тече към България, който да поддържа високо ниво на информираност на различните научно-изследователски и държавни институции, министерства, ведомства от правителствения и неправителствения сектор.
• Най-сериозната полза за страната е отстояването и затвърждаването на престижния статут на България в европейското и световно научно-изследователско пространство.

И ОЩЕ:

Най-значимата научна продукция върху данни от ESS (първата от всички участващи страни!), e колективната монография под съставителството на проф. Н. Тилкиджиев и доц. Л. Димова „Благополучие и доверие: България в Европа? Сравнителен анализ по Европейското социално изследване (ESS) 2006/2009.” (2010, Изток-Запад, 567стр), в която са включени тематично структурирани анализи на 25 български учени и изследователи от различни поколения, институции, организации.

През 2016г. в София се проведе научна конференция „Европейското социално изследване в България – академични и политически ползи и предизвикателства“, финансирана от Лондон. Организатори на конференцията са Българската социологическа асоциация (БСА) и Консорциум ESS ERIC Bulgaria. В дискусията взеха участие социални учени и изследователи от БАН, преподаватели, докторанти и студенти от различни университети, евродепутати, представители на МОН, МТСП и синдикалните централи, колеги социолози, психолози, икономисти, юристи. Лично директорът на ESS ERIC Dr. Rory Fitzgerald изнесе доклад, а останалите членове на английската делегация, включително Prof. Peter Elias и Stefan Swift, съществено допринесоха за успеха на дебата. Конференцията доведе до ангажимент от страна на МОН за финансиране на предстоящите вълни на ESS, чието изпълнение предстои.

Всички материали от академичния форум, включващи встъпителното слово при откриването на дискусията, поздравителните адреси от Министерството на образованието и науката и от Българската социологическа асоциация, както и презентациите на отделните участниците са публикувани на сайта  www.ess-bulgaria.org.

Новини

На 14 май 2019г. в УНСС беше проведена научна конференция, организирана в рамките на проект „Европейско социално изследване за България“ (ESS – ERIC), финансиран от Министерството на образованието и науката на Република България и включен в Националната пътна карта за научно-изследователски инфраструктури (2018 – 2023).

Конференцията беше открита от проф. д.и.н. Стати Статев – ректор на УНСС и от г-жа Карина Ангелиева – Заместник министър на МОН. Научни доклади на различни теми с резултати от ESS изнесоха 19 социални учени от различни научни структури и организации в България.